18.08.2009

В България се случиха няколко добри неща в здравната система и не трябва да се забравят.

Парите започнаха да следват пациента. Българското население има един от най-свободния достъп до медицински услуги в Европа. Защото в някои европейски държави за преглед при специалист, платен от задължителното здравно осигуряване, или за лабораторни изследвания, се чака повече от 3 месеца. Още: заговори се за контрол на изразходваните пари, а Министерство на здравеопазването въведе показатели за оценка на финансовото управление на болниците.

Към положителните страни трябва да се прибавят и инвестираните средства през годините за ремонт на сградния фонд и купуването на съвременна апаратура. Това е добър напредък, но сега трябва в много кратки срокове реформите да продължат. За това обаче е необходима прословутата “политическа воля”.

Крайно време е хората, които претендират да управляват тази страна, независимо от коя политическа сила са, да постигнат консенсус по няколко изключително важни въпроса. А именно:

- Определяне на здравеопазването за приоритетно направление не само като популистка стъпка, а с реален план за действие.

- Със залагането на задължителното допълнително здравно осигуряване (и данъчни облекчения за него), да се въведе реално остойностяване на медицински услуги, каквито са изработени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по линията на диагностично свързаните групи (ДСГ).

- Въвеждане на регламентираното доплащане и свързаната е него защита на здравните права на социално слабите слоеве от обществото. По този начин по естествен път ще се създаде ниша за развитие на доброволните здравноосигурителни фондове.

- Преструктуриране на заведенията за болнична помощ въз основа на изработена национална здравна карта със задължителен характер. При това така нареченият местен патриотизъм на народните представители да остане на заден план.

- Успоредно с преструктурирането, да се набележат и мерки за подобряване на достъпа до спешна и неотложна помощ.

- Диференциране на плащането за болнична помощ в зависимост от качеството на услугата, обусловено от модерна съвременна апаратура, високата специализация на персонала и редовно анализираните резултати.

- Освобождаване на НЗОК от задължението да сключва договори с всички болнични заведения, като се въведе конкурентен принцип.

По всяко от изброените предложения експертите в България имат готовност да предложат конкретен план за действие. Освен това нищо не пречи да изпълним и препоръките от доклада на ЕК и на Съвета на Европа. А те са:

- Да увеличим публичните средства за здравеопазване още с бюджета за 2010 г. Защото - кое е по-важно? Превъоръжаване на армията или подобряване здравето на нацията. Въпрос на избор и компромиси...

- Да се повишат здравните вноски и събираемостта им. Първото е факт - от 6 % на 8%. За второто - думата имат компетентните органи.

lДа се изготви методика за остойностяване на медицинските услуги. Такава вече има в НЗОК по линията на ДСГ. Може и да се усъвършенства.

- Да се подобри взаимодействието между НЗОК и лекарите. Или по-скоро - да се подобри контролът на касата върху отчитаната от изпълнителите на медицински услуги дейност.

- Много важно е, като се въведе задължително допълнително здравно осигуряване и ако се приеме, че двупроцентното увеличение на здравната вноска е точно за тази цел, да се посочи начинът на разходването му. Тук думата има парламентът.

- Да се премахне неравенството в достъпа до осигуровки заради разликите в доходите. Това е сериозен проблем, защото над 1 млн. българи са без здравни осигуровки - прецедент в рамките на ЕС. Според мен проблемът тук не е само в доходите, а по скоро в начина на мислене и финансовия контрол.

В духа на разсъжденията дотук бих желал да се спра и на два други съществени проблема на болничната помощ, кристализирали от всекидневната практика. Първият от тях е неравномерното разпределение на някои високоспециализирани дейности на територията на страната. Добре е известно, че сърдечносъдовите заболявания са отговорни за смъртта в близо 66% от случаите в България. Основната причина за този тъжен факт е ненавременното диагностициране и неадекватното лечение на тези болести.

От една страна, у нас има недостиг на посочените медицински услуги, т.е. търсенето надхвърля предлагането. А от друга, наличните високоспециализирани структури не покриват равномерно страната, поставяйки в неравностойно положение населението в много региони на България. По отношение на инвазивната кардиология, където инвестициите се възвръщат относително бързо, има бурно, бих казал неконтролируемо възникване на нови центрове. Много от тези центрове дублират дейността на съществуващите, използвайки разрешителните на едни и същи кардиолози, преследвайки в повечето случаи предимно финансова облага.

По-различно е положението с кардиохирургичните центрове. При тях се наблюдава концентрацията в София - 5 центъра и само 2 за останалата част от страната (те се намират в Пловдив и Варна). Това е изключително грешно от стратегическа гледна точка, защо поставя в неравностойно положение голяма част от възникващите в страната катетеризационни лаборатории, лишавайки ги от кардиохирургична поддръжка и принуждава хората от различни краища на България да пътуват до столицата, за да получат тази услуга с всички последствия от това.

Два центъра с капацитет 3000 операции на т.нар. отворено сърце (класическа операция - б. р.) в София са достатъчни да поемат нуждите на населението от региона.

Необходимо е да се разкрият колкото се може по-бързо два нови центъра по кардиохирургия в Плевен и Бургас или Стара Загора, които да обезпечат болните там. Разбира се, всеки пациент има право да избира къде ще бъде лекуван, но разкриването на нови центрове ще подобри достъпа на хората от съответните региони и ще даде възможност своевременно да се лекуват спешните случаи, при които всяко забавяне е фатално.

На този етап Министерство на здравеопазването трябва да приеме колкото се може по-бързо строги регламенти в разрешителния и акредитационния режим за тези структури.

Вторият проблем, с риск да възбудя някои “духове”, е отчитането на дейност, която не е извършена, или такава, каквато не е изискана (индицирана). И ако в първия случай се стига само до т. нар. неоправдано “източване” на НЗОК, във втория се касае за съзнателно или несъзнателно нарушаване на правилата за добра медицинска практика. А това вече поставя риск за здравето, а понякога и за живота на пациентите. Крайно време е експертите от т.нар. интердисциплинарни специалности да изготвят строги индикации за прилагането на една или друга процедура и да посочат начините на контрол, които Министъра на здравеопазването да регламентира. Което например е в прерогативите на Лекарска камера, която за съжаление все още не съществува.

Проф. д-р Генчо НАЧЕВ*

*Авторът е д.м.н., национален консултант по кардиохирургия и изпълнителен директор на университетската болница “Св. Екатерина”.