ПРАВИЛНИК

на АРБИТРАЖНИЯ СЪД при БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА

I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Арбитражен съд

Чл. 1. (1) Арбитражният съд при Българската стопанска камара (АС при БСК) е независима правораздавателна институция. Организацията на АС при БСК и статутът на членовете на арбитражната колегия се определят с устав.

(2) АС при БСК разглежда и решава граждански и търговски спорове в рамките на разрешената от ГПК компетентност, включително и спорове по интелектуална собственост, спорове за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нови обстоятелства. АС при БСК посредничи при разрешаване на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между страните.

(3) Спорове за вещни права или владение върху недвижими имоти, както и спорове по трудови правоотношения не могат да бъдат предмет на разглеждане и разрешаване от съда.

Основания за компетентността на Арбитражния съд

Чл. 2. (1) АС при БСК разглежда споровете, съгласно чл.1, ал.2, когато споразумение предвижда арбитраж или някоя от страните поиска спора да се разреши от АС при БСК и ответната страна не възрази в срока, даден и за отговор.

(2) АС при БСК провежда посредничество по реда на чл.7 и следващите.

Арбитражно споразумение и споразумение за посредничество

Чл. 3. (1) Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на АС при БСК разрешаването на спор между тях по договорно или извъндоговорно правоотношение.

(2) Споразумението за посредничество е съгласието на страните за разрешаване чрез посредничество на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между тях.

(3) Арбитражното споразумение и споразумението за посредничество могат да бъдат самостоятелен договор или клауза в договора (арбитражна клауза/ клауза за посредничество), по изпълнението на който е възникнал или може да възникне спор.

(4) Арбитражното споразумение и споразумението за посредничество, включени като клауза в договор, са независими от другото съдържание на договора. Нищожността на договора не означава недействителност на съдържащото се в него арбитражно споразумение или споразумение за посредничество.

(5) Страна, която знае, че не е било спазено изискване, предвидено в арбитражното споразумение или в споразумението за посредничество и въпреки това продължи да участва в арбитражното производство или в посредничеството, без да възрази в първото по делото заседание или при започване на посредничеството, не може да се позовава на нарушението.

Допустимост на арбитражното производство

Чл. 4. Арбитражното производство може да бъде започнато, дори ако по същия спор и между същите страни има висящо дело пред съд или пред друг арбитраж.

Процедура

Чл. 5. (1) Ако страните не уговорят друго, съгласието им да възложат спора на АС при БСК означава съгласие той да се разгледа и разреши според разпоредбите на този правилник.

(2) Страните могат да се споразумеят за процедурата, която АС при БСК трябва да спазва при водене на делото, доколкото тя не влиза в противоречие с императивните норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на този правилник.

(3) По въпроси, неуредени в приложимия за арбитража закон, от този правилник или от споразумението на страните, решаващият орган процедира според неговата вътрешна убеденост, ръководейки се от принципите на правото, естеството на арбитража и предмета на спора, като при всички случаи обезпечава равна възможност на всяка от страните за защита на нейните права и интереси.

Конфиденциалност

Чл. 6 (1) Арбитрите, посредниците и страните, които участват в производството, са длъжни да пазят в тайна сведенията, които им стават известни при арбитрирането или посредничеството. Всички протоколи, записки, доклади и други документи, получени от посредник или арбитър в това им качество, са поверителни.

(2) При приключване на производството, ако друго не е уговорено, страните имат право да получат обратно документите и другите доказателства, без да са правени копия от тях, при условие, че това е изрично заявено при представянето им. В съставеното досие се съхраняват само материали, които не съдържат сведения, които могат да представляват търговска или служебна тайна за участниците в производството

II. ПРАВИЛА ЗА ПОСРЕДНИЧЕСТВО

Начало на посредничеството

Чл. 7. (1) Когато страните, чрез споразумение са предвидили посредничество или отнасяне на съществуващи или бъдещи спорове за посредничество се приема, че те са направили настоящия правилник част от тяхното споразумение. Всяка страна по спор може да започне посредничество чрез молба за посредничество до АС при БСК, или споразумение за посредничество, или чрез съгласие за посредничество по спор, който е бил предаден за разрешаване от арбитраж или съд.

(2) Молбата, както и споразумението за посредничество, трябва да съдържат:

1. посочване на арбитражния съд;

2. имената, адресите, телефоните и другите средства за връзка със страните по спора, както и на техните представители, ако има такива;

3. кратко представяне на естеството на спора;

4. документ за внесена такса за посредничество по тарифата за дължимите арбитражни такси и разноски по спорове пред АС при БСК.

(3) Към молбата за посредничество следва да се приложи копие от споразумението за посредничество.

(4) Неприлагане на споразумението за посредничество не е пречка за започване на процедурата по посредничество.

Определяне на посредника

Чл. 8. Ако споразумението на страните посочва посредник или процедура за назначаване на посредник, те се спазват, ако са приемливи за АС при БСК. При липса на такова споразумение, АС при БСК назначава посредник от списъка на посредници. По правило се назначава един посредник, освен ако страните или съдът прецени друго. Всяко лице, назначено за посредник е длъжно да разкрие пред съда всяко обстоятелство, което може да засегне неговата безпристрастност. При получаване на такава информация, АС при БСК я съобщава на страните.

Представителство на страните

Чл. 9. Страните могат да се представляват или да бъдат подпомагани при срещите с посредника.

Избор на правила

Чл. 10. Посредничеството трябва да бъде проведено по начин, уговорен от страните и приемлив от АС при БСК. В случай, че няма уговорка, посредникът действа в съответствие с настоящите правила.

Провеждане на посредничеството

Чл. 11. (1) Посредникът е свободен да се среща с всяка от страните поотделно. Информацията, която той получава от срещите не трябва да бъде разкривана пред другата страна, освен ако не е овластен за това.

(2) Веднага след определянето му, посредникът, съгласувано със страните, изработва график за представяне от страните на кратка история на спора, както и друга информация и материали, които са необходими за разрешаването му чрез посредничество.

(3) В двуседмичен срок от запознаването със спора и получаването на материалите по него, посредникът насрочва съвместна среща. На нея страните могат да представят доказателства.

(4) На съвместната среща посредникът изяснява процедурата, която ще се следва за разрешаване на спора.

(5) Всяка от страните по спора представя своето виждане, позовава се на доказателствата, заявява какво иска да бъде постигнато и по какъв начин следва да стане това.

(6) В случай, че обсъждането стигне до фаза, при която сближаването на вижданията е затруднено, посредникът предлага отделни срещи с всяка от страните, след което може да свика нова съвместна среща.

Чл. 12. (1) Посредникът се стреми да сближи позициите на страните, с цел да постигнат споразумение. За целта той трябва да търси и предлага решение на спорните въпроси по начин, който смята за най-подходящ, като отчита интересите на всяка от страните.

(2) По съгласие на страните, посредникът може да се консултира с вещо лице по въпроси, които изискват специални познания.

(3) В случай, че не може да се стигне до споразумение, посредникът предлага спорът да се разреши по пътя на арбитража. Само при писмено съгласие на страните, за наличието на което АС при БСК следи служебно, посредникът може да участва при разрешаване на арбитражния спор еднолично или в арбитражен състав. Той може да участва еднолично, ако е включен в листата на арбитрите.

Приключване на посредничеството

Чл. 13. (1) Посредничеството приключва:

1. със споразумение между страните, което има силата на извънсъдебна спогодба;

2. по преценка на посредника, направена по всяко време, че по-нататъшни усилия не биха довели до напредък и разрешаване на спора;

(2) В случай, че посредничеството не даде резултат, посредникът съставя протокол, в който се посочват само страните, предмета на посредничеството и обстоятелството, че не се е стигнало до споразумение.

(3) С приключване на посредничеството посредникът отбелязва в нарочна книга резултатите от него. Всяка от страните получава копие от постигнатото споразумение, ако се е стигнало до такова.

Такси

Чл. 14. Ако друго не е уговорено между страните, таксите за посредничество, както и другите разходи, се поемат по равно от страните.

Стандартна клауза за посредничество

Чл. 15. Ако възникне спор при сключването или изпълнението на настоящия договор, страните се съгласяват да разрешат спора чрез посредничеството на АС при БСК съобразно неговия правилник, преди да се прибегне към арбитраж към същия или друг съд за разрешаването на спора.

IIІ. ПРАВИЛА ЗА АРБИТРАЖНО ПРОИЗВОДСТВО

Предявяване на иск

Чл. 16. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба. Преписи от исковата молба, приложенията към нея и отговорът с приложенията, трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка от страните в процеса да разполага с тях, а АС при БСК - с два екземпляра.

(2) Исковата молба се смята за подадена в деня, в който постъпи в секретариата на АС при БСК, а ако се изпраща по пощата - в деня, отбелязан на пощенското клеймо в мястото на изпращането.

(3) С получените материали АС при БСК комплектува дело и резервно дело. След приключването на спора, представените документи се връщат на страните, ако бъдат поискани.

Съдържание на исковата молба

Чл. 17. (1) Исковата молба трябва да съдържа:

1. посочване на Арбитражния съд;

2. наименованието, седалището и адреса на ищеца и на ответника, евентуално телефоните и другите средства за връзка със страните по спора и с представителя на ищеца;

3. цената на иска;

4.изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането (петитума);

6. доказателства в подкрепа на иска;

7.името на арбитъра и на резервния арбитър или искане те да бъдат назначени от председателя на съда;

8. документ за платена арбитражна такса и депозит за разноски;

9.опис на документите, приложени към исковата молба;

10. подпис на ищеца или на негов представител.

(2) Към исковата молба следва да бъдат приложени: арбитражното споразумение, писменни доказателства в подкрепа на иска, както и доказателства за идентификация и представителна власт.

(3) Неприлагането на арбитражно споразумение не е пречка за образуване на делото.

Цена на иска

Чл. 18. (1) Цената на иска е равна на паричната сума или стойността на правата, които се претендират.

(2) При установителни или конститутивни искове, цената на иска е равна на стойността на предмета на правоотношението към момента на предявяване на иска, а при искове за действие или бездействие - на размера на заявения имуществен интерес на ищеца.

(3) При обективно съединяване на искове цената на всеки иск се сочи поотделно. В този случай арбитражната такса се определя въз основа на общата сума на исковете.

(4) При искове с неопределена или неправилно определена цена, както и при неоценяеми искове, председателят определя дължимата арбитражна такса.

Проверка на компетентността на Арбитражния съд

Чл. 19. (1) Ако ищецът не се позовава на арбитражно споразумение или не го представя, секретариатът на съда го поканва в едноседмичен срок да го представи или да заяви, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника. Същата покана се отправя, ако председателят на съда установи, че представеното арбитражно споразумение не обосновава компетентността на АС при БСК. Покана не се изпраща, ако арбитражното споразумение се отнася до спор, който съгласно чл. 1, ал. 3 не може да бъде предмет на арбитраж.

(2) Възражението, че АС при БСК не е компетентен, трябва да се направи най- късно с отговора на исковата молба или ако няма отговор - в първото по делото заседание.

(3) Решаващият състав може да уважи закъсняло възражение за компетентност, ако има уважителна причина за закъснението.

Възражение за некомпетентност

Чл. 20. (1) Възражението за некомпетентност се разглежда от решаващия състав и той се произнася по него с определение, освен ако разрешаването на този спор е обусловено от разрешаването на спора по съществото на делото.

(2) Когато бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на АС при БСК, възражението за некомпетентност трябва да бъде направено веднага.

(3) Ако решаващият състав отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

Недостатъци на исковата молба

Чл. 21. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 8 и 10, секретариатът съобщава това обстоятелство на ищеца и дава срок за отстраняване на недостатъците. Срокът не може да бъде по-дълъг от 2 седмици, освен по международни дела, когато максималният срок за отстраняване на недостатъците се удвоява. Той започва да тече от датата на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото е без движение.

(2) Ако ищецът не отстрани своевременно недостатъците в исковата молба, исковата молба заедно с приложенията към нея му се връща с разпореждане на председателя на Арбитражния съд при БСК. Ищецът може да направи възражение срещу разпореждането за връщане в 7 дневен срок от получаването му. Възражението на ищеца се разглежда от тричленен състав от арбитри определени от председателя.

Отговор на исковата молба

Чл. 22. (1) След получаване на редовна искова молба, секретариатът уведомява ответника, като му изпраща препис от исковата молба с приложенията и листата на арбитражната колегия. Заедно с това секретариатът съобщава на ответника, че в двуседмичен срок от получаването на материалите / или 4-седмичен ако страна по делото има местожителство или седалище извън България/, следва да даде отговор и да представи съответните доказателства.

(2) В срока по предходната алинея ответникът следва да съобщи имената на избрания от него арбитър и резервен арбитър или да предостави това на председателя на съда.

(3) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно претендираното право е от компетентността на АС при БСК. За насрещния иск се прилагат изискванията, които важат за първоначалния иск. Ако насрещното право е установено със сила на пресъдено нещо или не се оспорва от ищеца, то може да бъде предявено и по-късно.

(4) Неподаването на отговор не означава признание на иска.

Представяне на документи

Чл. 23. (1) В секретариата на съда остават на съхранение само тези документи, които съдържат основната информация за страните по спора, исковата молба, постановените решения и определения по делото. Те се съхраняват в течение на 5 години, с изключение на решението или определението, което слага край на спора, които се съхраняват 50 години.

(2) С получените материали АС при БСК комплектува дело и резервно дело. След приключването на спора представените документи се връщат на страните, ако бъдат поискани.

(3) Посочените по чл. 17, ал.2 документи се представят на български език. Писмените доказателства се представят в оригинал, придружени с превод на български език. В случай, че не се представя превод на документа, той се превежда за сметка на страната, която го представя. Председателят на съда, съответно решаващият състав, може да реши, че не е необходим превод.

Изпращане и връчване на документи

Чл. 24. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях материали, съобщения и призовки на посочените от тях адреси в тридневен срок от получаването им.

(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се изпращат препоръчано. Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени чрез телеграма, по телекса или по телефакс. Призоваването с телекс или телефакс се удостоверява от длъжностното лице, което го е извършило, а призоваването с телеграма - с известие за доставянето й.

(3) Документите по предходната алинея могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител, включително и от другата страна, лично или чрез представител.

Получаване на документите

Чл. 25. (1) Страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, е длъжна да уведоми АС при БСК за новия си адрес. Същото задължение имат и лицето посочено за съдебен адрес, законният представител и попечителят. Задължението се вписва в призовката.

(2) При неизпълнение на това задължение, призовката се прилага към делото и се смята за връчена.

(3) Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Ако лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.

Начало на сроковете

Чл. 26. Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, следващ получаването на съобщението. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в края на първия работен ден.

Състав на решаващия орган

Чл. 27. (1) АС при БСК разглежда и решава възложените му спорове чрез решаващия орган, който може да се състои от един или от трима арбитри.

(2) Ако решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър и негов заместник (резервен арбитър), а двамата избрани арбитри избират председател на решаващия състав в 7-дневен срок.

(3) Когато съдът разглежда и решава спор по интелектуална собственост, избраните за арбитри, които страните посочват, могат да бъдат от списъка на експертите. Арбитър-експертите избират председател, който е от списъка на арбитрите.

(4) Страните по спора могат да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър от списъка на арбитрите, който двете страни определят по взаимно съгласие или предоставят това на председателя на съда. В този случай се избира или назначава и заместник-арбитър, който също е от списъка на арбитрите.

(5) В случай, че преди началото на арбитражното производство е проведено безуспешно посредничество, страните могат да се споразумеят посредникът да участва в решаващия състав. В този случай те се споразумяват и за другите двама арбитри и кой да председателства състава. Ако не постигнат споразумение за това, правото да определи състава принадлежи на председателя на съда, който в случая е ограничен от списъка на арбитрите.

(6) Ако страните или някоя от тях не посочи арбитър или избраните за арбитри не посочат председател на състава, правото за определянето им принадлежи на председателя на съда.

Заместване на арбитър

Чл. 28. (1) Ако избраният или назначеният за арбитър не приеме избора или назначението, или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, той се замества от посочения резервен арбитър. Заместникът продължава делото до окончателното му приключване.

(2) Ако заместникът е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, страната, която го е посочила трябва да посочи друг за арбитър и негов заместник.

Съгласие за арбитриране

Чл. 29. (1) Посоченият за арбитър с изявлението си за арбитриране подава декларация, че не са налице обстоятелства, които могат да породят съмнения за неговата безпристрастност.

(2) Всяка от страните в спора може да направи отвод на арбитър и на председателя на решаващия състав, ако съществуват данни, че те са заинтересувани от изхода на делото.

Процедура за отвода

Чл. 30. (1) Искането за отвод се прави пред решаващия състав, като се посочат основанията за отвода.

(2) Ако арбитърът не се отведе, по отвода се произнася председателят на съда. В случай на направен отвод, ако той не бъде уважен, страната която го е направила, може в 30-дневен срок от уведомяването й за това, да поиска от Софийски градски съд да се произнесе по него. Решението на съда е окончателно. До произнасянето на съда, АС при БСК спира арбитражното производство. (3) В случай на осъществен отвод, новият арбитър или председателят на решаващия състав се избира или назначава по реда на чл. 27.

Отвод на вещо лице или преводач

Чл. 31. На основанията, посочени в чл. 29, всяка от страните по спора може да направи отвод на вещо лице или преводач. Отводът се прави пред решаващия състав, който се произнася окончателно по отвода.

Подготовка за разглеждане на делото

Чл. 32. (1) Решаващият състав се запознава предварително с делото и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по него и попълването му с доказателства. За целта делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните.

(2) Решаващият състав може да разпорежда на секретаря на съда да извърши определени действия по подготовката на делото за разглеждане. Секретарят призовава страните, свидетелите, вещите лица и преводачите за датата на разглеждане на делото, определена от председателя на решаващия състав.

Място на провеждане на заседанията

Чл. 33. (1) Заседанията на АС при БСК се провеждат в неговото седалище и адрес.

(2) По молба на страните, решаващият орган може да провежда заседанията си и на друго място. В този случай разноските се авансират от страната, която е поискала заседанието да е извън седалището на съда.

Призоваване на заседание

Чл. 34. (1) Страните по делото се поканват на заседанието на съда с призовки, които трябва да бъдат получени от тях най-малко 2 седмици преди заседанието. В призовката се отбелязва номера на делото, страните по него, мястото и времето за провеждане на заседанието. В случай, че в делото участва страна, чието местожителство или седалище е извън България, срокът за призоваване се удвоява.

(2) На страните не се изпращат призовки, ако са присъствали на предишно заседание на съда, на което делото е било насрочено за следващо заседание.

(3) Със съгласие на страните, срокът по ал. 1 може да бъде намален.

Превод

Чл. 35. Когато в заседанието участва страна, която не владее български език, решаващият състав назначава преводач, ако това е поискано. Възнаграждението на преводача е за сметка на страната, която го е поискала, независимо от изхода на делото.

Разглеждане на делото

Чл. 36. (1) Делото се разглежда в едно или повече заседания, на което страните могат да участват лично или чрез представители. Отсъствието от заседание на редовно призована страна не е пречка за провеждането му.

(2) На заседанията на съда не се допуска присъствието на трети лица, освен ако е налице изрично съгласие на страните за това.

(3) По съгласие на страните, делото може да се разгледа и реши в закрито заседание, въз основа на представените по делото доказателства.

(4) Делото може да се разгледа и реши в закрито заседание, ако ответникът в отговора си на исковата молба признава иска.

Спогодба

Чл. 37. (1) След откриване на първото заседание решаващият състав прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.

(2) Решаващият състав може да прави предложение за спогодба по всяко време до постановяване на решението.

(3) Ако страните постигнат спогодба пред решаващия състав, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.

(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражното решение при уговорени от тях условия.

(5) При приключване на спора със спогодба по ал. 3, съдът възстановява половината от внесената арбитражна такса.

Доказателства

Чл. 38. (1) Всяка от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или направените възражения.

(2) Страните представят писмените доказателства в оригинал или заверени от тях копия. Представените доказателства от едната страна се връчват своевременно и на другата.

(3) Решаващият състав преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение.

Събиране на доказателства

Чл. 39. (1) Решаващият състав може да изисква от страните да представят други доказателства, както и да призовава свидетели, да назначава вещи лица или да изисква от трети лица удостоверения и други документи, ако това е необходимо за разкриване на истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава възможност да вземат становище по тях, както и да представят насрещни доказателства.

(2) Когато по делото има назначено вещо лице, всяка от страните е длъжна да съдейства на вещото лице за събиране на необходимите сведения, включително като осигурява достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на експертното заключение.

(3) След като представи заключението си, вещото лице участва в заседанието, за да отговори на въпросите на страните и даде допълнителни пояснения, ако такива се налагат. По съгласие на страните, съдът може да освободи вещото лице от задължението да се яви на заседанието.

Съдействие на държавен съд

Чл. 40. (1) АС при БСК или заинтересуваната страна, с негово съгласие може да поиска от компетентния съд у нас или в чужбина да събере доказателства, необходими за делото.

(2) Ако страните не са уговорили друго, АС при БСК може, по искане на една от тях, да задължи другата страна да вземе подходящи мерки за обезпечаване правата на молителя. Обезпечителните мерки не могат да засягат трети лица. При допускане на тези мерки АС при БСК може да определи гаранция, която молителят да представи.

Изменение на иска

Чл. 41. Ищецът може да измени предявения иск и без съгласие на ответника Решаващият състав може да откаже да допусне изменението, само ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото. Тези правила се прилагат и за насрещния иск.

Участие на трети лица

Чл. 42. (1) Встъпване и привличане на трето лице в процеса е допустимо само със съгласието на страните по делото. Привличането на трето лице изисква и съгласието на лицето, което се привлича. Съгласието на третото лице е необходимо и за предявяване на обратен иск срещу него.

(2) Привличането на трето лице е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съдът може да допусне и по-късното му привличане, ако страните по делото не се противопоставят и привличането му няма да забави неоправдано своевременното решаване на делото.

Спиране на производството

Чл. 43. (1) По молба на страните решаващият състав може да спре делото за определен срок, но не по-дълъг от шест месеца.

(2) Ако в седмодневен срок след изтичане на срока за спиране страните не поискат нов срок, или никоя от страните не поиска възобновяване на делото, то се прекратява с разпореждане на председателя на съда по доклад на решаващия състав.

Протокол

Чл. 44. (1) За арбитражното заседание се води протокол от секретар-стенограф от списъка на стенографите при съда. Той се подписва от председателя на състава и назначения за заседанието секретар след окончателното му изготвяне, което трябва да бъде в рамките на тридневен срок от заседанието. Копие от протокола се връчва на страните.

(2) По молба на страна в производството, протоколът може да бъде поправен или допълнен. Поправката или допълването на протокола става с определение на решаващия състав. Копие от поправения или допълнен протокол се изпраща на страните. Всяка от страните може да направи възражение по извършената поправка или допълнение най-късно в следващото заседание, а ако делото е обявено за решаване - най-късно до изтичане на срока за произнасяне.

(3) По предложение на решаващия състав и със съгласие на страните, за отделно заседание или за всички заседания по делото, може да не се води протокол.

Приложим закон

Чл. 45. Ако страните по спора не са избрали приложимия закон или изборът на закон е недопустим, решаващият състав прилага закона според стълкновителните норми, които смята за приложими в случая.

Решение

Чл. 46. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество. Съдът се произнася с решение и когато има признание или отказ от иска.

(2) Когато страните поискат постигната от тях спогодба да бъде възпроизведена в решението, то има силата на обикновено арбитражно решение.

Постановяване на решението

Чл. 47. (1) Когато съдът сметне, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.

(2) Решението се взема от едноличния арбитър или с мнозинство на гласовете в закрито заседание. Председателят гласува последен. Ако не може да се формира мнозинство, решението се постановява от председателя. Арбитърът, който не е съгласен с решението, отразява това обстоятелство при подписване на решението. Той може да приложи към решението, в седмичен срок след изготвянето му, особеното си мнение.

(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако възпроизвежда спогодба на страните или ако те изразят съгласие, то да не съдържа мотиви. Мотивите се подписват от членовете на решаващия състав.

(4) Ако след приключване на устните състезания, но преди произнасяне на решението, се установи, че правото на защита на някоя от страните е било нарушено или че делото се нуждае от допълнително изясняване на обстоятелствата по него, решаващият състав възобновява разглеждането на делото с определение.

(5) Постановеното арбитражно решение е окончателно и слага край на спора, освен в случаите по чл. 50.

Съдържание на решението

Чл. 48. Решението трябва да съдържа:

1. наименованието на Арбитражния съд;

2. дата и място на постановяването му;

3. имената на председателя и на членовете на решаващия състав;

4. наименованието на страните и третите лица по делото;

5. предмета на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;

6. мотиви;

7. диспозитив, включително и в тежест на кого са разноските;

8. подписи на председателя и членовете на решаващия състав;

Обявяване на решението

Чл. 49. (1) След подписването на решението от едноличния арбитър или поне от двама от членовете на решаващия състав, то се вписва в книгата за решенията и се съобщава на страните по делото.

(2) Преписи от решението се връчват на страните, само ако арбитражните разноски са били изцяло изплатени.

(3) Преписите се заверяват от секретаря на съда и печата на АС при БСК.

Поправки и тълкуване на решението

Чл. 50. (1) По искане на страна по спора или по свой почин, решаващият състав може да поправи явна фактическа грешка, допусната в решението. Страните трябва да се уведомят за исканата поправка.

(2) Всяка от странит