ДЕФИНИЦИИ

„Световният съвет на бизнеса за устойчиво развитие" определя корпоративната социална отговорност като задължение на бизнеса да допринася за устойчивото икономическо развитие, трудовите отношения с работниците, техните семейства, местната общност и обществото като цяло за подобряване качеството на живот.

Според „Международния форум на бизнес-лидерите" корпоративната социална отговорност се разбира като популяризиране на практиките на отговорния бизнес, които носят полза на бизнеса и обществото и подпомагат социалното, икономическо и екологично устойчиво развитие чрез максимизиране на положителното влияние на бизнеса върху обществото и минимизиране на негативното.

В Зелената книга на Европейската комисия корпоративната социална отговорност има следната дефиниция: „Декларирайки своята социална отговорност и доброволно поемайки задължения, които надхвърлят общите законови и обичайни изисквания, които трябва да се спазват при всички случаи, фирмите се стараят да повишат стандартите за социално развитие, защита на околната среда и уважение на основните права и приемат да прилагат отворено управление, да съгласуват интересите на всички заинтересовани страни в общ подход за качество и устойчивост".

Корпоративната социална отговорност във всички дефиниции се приема като форма на корпоративно стратегическо управление, което поставя стандартите за ръководство на по-високо от правната принуда ниво, и представят КСО като система за управление на взаимоотношенията между фирмата и обкръжаващата я среда (заинтересованите лица).

ОБЛАСТИ НА КСО

Корпоративната социална отговорност е концепция, чрез която компаниите интегрират социалните ангажименти и загрижеността за околната среда в своите бизнес операции и във взаимоотношенията с партньорите си на доброволни начала. Най-общо социалната отговорност обхваща ангажиментите на бизнеса към обществото, разширяването на техния кръг извън икономическите функции и включването на социалните дейности като необходимоприсъщи. По-конкретно КСО е насочена в следните области:

Общество 

• облагородяване на градската среда
• PR дейности със социален ефект
• доброволен труд
• подпомагане и социална интеграция на сираци, деца и възрастни хора в домове
• опазване на културно-историческото наследство
• качество и безопасност на продуктите
• дарения
• спонсорства

Околна среда 

• контрол върху замърсяването
• възстановяване или опазване на околната среда
• съхраняване на природните ресурси
• рециклиране
• разходи за енергийна ефективност и намаляване замърсяването на околната среда
• управление на въздействието на околната среда и природните ресурси

Човешки капитал и условия на труд 

• развитие на здравословни и безопасни условия на труд
• обучение и развитие на персонала
• подпомагане развитието на кариерата
• доброволчески програми за служители
• програми за обективно и справедливо заплащане
• удовлетвореност и ангажираност на служителите

Знание и образование 

• стипендии за подпомагане на хора в неравностойно положение
• предоставяне на инструменти, материали за часовете по практика в училище
• осигуряване на платени стажове
• насърчаване на младите интелигентни хора
• Маркетинг, свързан с кауза 
• продуктови дарения

РАЗВИТИЕ НА КСО

Концепцията за Корпоративна социална отговорност (КСО) възниква в Съединените щати през 60-те години на ХХ в. в резултат на дебати за социалното поведение на многонационалните корпорации. 

В Европа понятието "корпоративна социална отговорност" е сравнително ново. За първи път се използва през 1993-а, когато тогавашният председател на Европейската комисия Жак Делор се обръща към европейския бизнес с апела да провежда политика на социално ангажирано поведение. През 2002 г. Асоциацията за външна търговия (FTA) в Брюксел насочва усилията си към създаването на обща платформа на различните европейски етични кодекси и поставя основите на обща европейска система за мониторинг за социално съгласие.

С времето концепцията се превръща в успешна бизнес стратегия за устойчиво развитие, която помага на компаниите не само да увеличат влиянието си на пазара, но и да си изградят положителен публичен образ. Хората днес са толерантни към предприятия, които участват в благотворителни инициативи и подпомагат финансово-културни и обществени мероприятия. Уважават се и усилията им за опазване на околната среда чрез рециклиране на ненужни консумативи (тонери, хартия, стъкла, пластмасови опаковки и др.), въвеждане на мерки за енергийна ефективност и за пречистване или унищожаване на опасни производствени отпадъци. От друга страна, служителите търсят работодатели, които им предлагат не просто добро възнаграждение, а и подходящ социален пакет с грижа за тях и за членовете на семействата им. Да бъдеш в помощ на общността, чрез действията си може да бъде изключително удовлетворяващо. Най-голямото вдъхновение за служителите e да работят рамо до рамо в мисия на Добротата. В резултат се създава чувство на сплотеност и екипност, които остават в съзнанието на служителя дълго, след като се е върнал на работното си място. Тийм билдинг програмите с корпоративна социална отговорност (КСО) дават възможност на компаниите да помогнат за покриването на редица, човешки нужди, вълнуващи служителите им. Чрез участието в забавни, динамични и иновативни тийм билдинг програми, екипите влиаят по един позитивен и значим начин върху живота на хората в нужда. Едновременно със забавлението по време на съвместната работа в КСО тийм билдинг програмите служителите ще изпитат чувство на отговорност и целенасоченост в изпълнението на значимата кауза. Така, с бавни стъпки и независимо от различните си форми и проявления, корпоративната социална отговорност постепенно превзема компаниите по света.

СТРАТЕГИЯ ЗА КСО В БЪЛГАРИЯ

През 2009 г. българското правителство прие Стратегия за корпоративна социална отговорност за периода 2009-2013 г. -  документ, чрез който правителството представя своята визия и приоритетни цели за насърчаване на корпоративната социална отговорност. По този начин се представя активната позиция на държавата, насочена към създаване и укрепване на среда, която благоприятства развитието и прилагането на социално отговорни практики, създаване на предпоставки за активно доброволно участие на всички заинтересовани страни - държавните институции, бизнеса, организациите на социалните партньори, неправителствените организации, академичните среди, медиите и други. В по-дългосрочна перспектива се очаква да бъде постигнат напредък за повишаване качеството на живот и благосъстоянието на българските граждани чрез осигуряване на устойчиво икономическо развитие на страната.